Композиторът на едни от най-известните опери и балети Адолф Адам

Творчеството на Адолф Адам изиграва решителна роля за утвърждаването на романтичния балет като самостоятелен вид; то обогатява и разнообразява френската комична опера от първата половина на XIX век. Композиторът написва 40 опери и 14 балета, голяма част от които са се радвали на значителна популярност. Върхови постижения на Адам са балетите „Жизел“, „Корсар“ и оперите „Ако бях цар“, „Нюрнбергската кукла“, „Пощальонът от Лон-жюмо“, които са в постоянния репертоар на много театри в света. Трайният успех на тези творби се корени в привлекателността на музиката, в сценичната им и драматургична постройка. Музиката на Адолф Адам се отфличава с красива мелодичност, емоционална наситеност, поетична задушевност, бликаща жизнерадост и грациозност. „Винаги съм се стремил да пиша приятна и достъпна музика“, признава композиторът в биографичните си белрзкки.

Адолф Адам е роден на 24 юли 1803 г. в Париж. Баща му Луи Адам (1758-1848) е композитор, професор по пиано в Парижката консерватория; майка му е от виден лекар - музикалната си дарба от малък, като предпочита да импровизира на пианото, вместо да учи системно. Въпреки бащата не е много склонен синът му да се отдаде на музикална карииера; Адам постъпва в консерваторията едва четиринайсетгодишен.  Адам написва увертюрата към операта на своя учител „Бялата дама“, прави и транскрипция за пиано за масовия пазар и със спечелените пари се отправя на пътешествие в Белгия, Холандия, Германия и Швейцария. В Женева се запознава с Скриб (1791-1861), с когото ще си сътрудничи при написването на много опери.
Първия си голям успех Адам завоюва още на 25-годишна възраст с операта „Пиер и Катерина“, поставена в Опера комик в Париж, където тя се играе 80 пъти. Окуражен от сполучливия си дебют, композиторът създава поредица оперни и балетни творби. През 1830 г. Адам написва заедно с Казимир Жид (1804-1868) първия си балет - „Бялата котка“. Три години по-късно в Лондонския кралски театър се изнася балетът му „Фауст“. В Лондон Адам се запознава с някои от светилата на световния балет, преработва специално за Мария Тальони балета „Силфида“ и получава поръчката да напише за прочутата танцьорка „Дъщерята на Дунав“ (1836). Следва премиерата на балета „Мохиканите“ (по мотиви от романа „Последният мохикан“ на Джеймс Фенимор Купър) в Париж през 1837 г.

През октомври 1839 г. Адам заминава за Санкт Петербург, където поставя „Дъщерята на Дунав“. Тази му творба става изключително популярна в Русия, дори Лев Толстой и Николай Некрасов я споменават в свои книги. В Санкт Петербург написва новия си балет, наречен „Морският разбойник“, който също се радва на успех. Император Николай I оказва внимание на композитора. Предлагат му да поеме поста музикален директор на императорските театри със заплата трийсет хиляди рубли, но Адам отказва, тъй като не може да свикне с начина на живот в Русия. Той се разболява и при първата възможност си заминава през зимата на 1840 г. с ди-лижанс. Същата година в Берлин е поставен петият му балет;-„Хамадриадите“.