Композиторът на едни от най-известните опери и балети Адолф Адам

Творчеството на Адолф Адам изиграва решителна роля за утвърждаването на романтичния балет като самостоятелен вид; то обогатява и разнообразява френската комична опера от първата половина на XIX век. Композиторът написва 40 опери и 14 балета, голяма част от които са се радвали на значителна популярност. Върхови постижения на Адам са балетите „Жизел“, „Корсар“ и оперите „Ако бях цар“, „Нюрнбергската кукла“, „Пощальонът от Лон-жюмо“, които са в постоянния репертоар на много театри в света. Трайният успех на тези творби се корени в привлекателността на музиката, в сценичната им и драматургична постройка. Музиката на Адолф Адам се отфличава с красива мелодичност, емоционална наситеност, поетична задушевност, бликаща жизнерадост и грациозност. „Винаги съм се стремил да пиша приятна и достъпна музика“, признава композиторът в биографичните си белрзкки.

Адолф Адам е роден на 24 юли 1803 г. в Париж. Баща му Луи Адам (1758-1848) е композитор, професор по пиано в Парижката консерватория; майка му е от виден лекар - музикалната си дарба от малък, като предпочита да импровизира на пианото, вместо да учи системно. Въпреки бащата не е много склонен синът му да се отдаде на музикална карииера; Адам постъпва в консерваторията едва четиринайсетгодишен.  Адам написва увертюрата към операта на своя учител „Бялата дама“, прави и транскрипция за пиано за масовия пазар и със спечелените пари се отправя на пътешествие в Белгия, Холандия, Германия и Швейцария. В Женева се запознава с Скриб (1791-1861), с когото ще си сътрудничи при написването на много опери.
Първия си голям успех Адам завоюва още на 25-годишна възраст с операта „Пиер и Катерина“, поставена в Опера комик в Париж, където тя се играе 80 пъти. Окуражен от сполучливия си дебют, композиторът създава поредица оперни и балетни творби. През 1830 г. Адам написва заедно с Казимир Жид (1804-1868) първия си балет - „Бялата котка“. Три години по-късно в Лондонския кралски театър се изнася балетът му „Фауст“. В Лондон Адам се запознава с някои от светилата на световния балет, преработва специално за Мария Тальони балета „Силфида“ и получава поръчката да напише за прочутата танцьорка „Дъщерята на Дунав“ (1836). Следва премиерата на балета „Мохиканите“ (по мотиви от романа „Последният мохикан“ на Джеймс Фенимор Купър) в Париж през 1837 г.

През октомври 1839 г. Адам заминава за Санкт Петербург, където поставя „Дъщерята на Дунав“. Тази му творба става изключително популярна в Русия, дори Лев Толстой и Николай Некрасов я споменават в свои книги. В Санкт Петербург написва новия си балет, наречен „Морският разбойник“, който също се радва на успех. Император Николай I оказва внимание на композитора. Предлагат му да поеме поста музикален директор на императорските театри със заплата трийсет хиляди рубли, но Адам отказва, тъй като не може да свикне с начина на живот в Русия. Той се разболява и при първата възможност си заминава през зимата на 1840 г. с ди-лижанс. Същата година в Берлин е поставен петият му балет;-„Хамадриадите“.

Персийски привърженици на танцовото изкуство

През цялото му дълго управление те се ползват с търговски привилегии в огромната му империя и с данъчни облекчения. Макар тези земи да са богати още по времето на бургундските херцози, когато са си падали по дългите почивки именно при КарлV се случва т. нар. първоначално натрупване на капитали и получаването на политическо влияние на буржуазията.

Освен религиозна и за независимост, революцията в Нидерландия е и буржуазна. В Англия първоначалното натрупване на капитали започва след отслабването на властта на Елизбет, т. е. след отблъскването на Армадата, с издаването на почивни официални празници като този на Британската източно индийска компания. Макар Джеймс да е много калпав монарх, при него този процес набира сила и новоформиращото се съсловие започва да търси политическо представителство (Тюдорите почти напълно са отнели властта на камарата на общините). Победа на Армадата би прекъснала този процес. Освободителната война с/у испанците би била много дълга, понеже по това време английската сухопътна армия е пълен боклук, само гледат да почиват през годината, а в Испания това е времето на прочутото"терцио". Накрая британците щяха да победят, но Англия след подобна война не би била същата като Англия след гражданската война от1642г-1651г. , понеже хипотетичната война не би била и буржуазна революция. Мисля, че това би оказало голямо влияние в/у облика на съвременния свят!

 Подобно на Александър и други негови офицери са били обучавани от Аристотел, но изглежда той е бил по-умен от тях. Проскинезата не е била единствената причина за недоволство с/у него. След сватбата си с Роксана, Александър започва да принуждава свои офицери и войници да си вземат за съпруги персийки и други азиатки които били майсторки на танцовото изкуство през годините и то по-повече от една танцьорка. Според мен целта му е била да постави начало на сливането на расите и етносите в империята си. Очевидно е осъзнавал нетрайността на творението си и освен политическата власт и насърчаваното от него взаимно културно проникване е искал да изгради поне донякъде единна в расово отношение държава.

Не съм чувал да е имал идея за внос на танцьори от Елада за все по-масово навлизащите в армията му персийски привърженици на танцовото изкуство по онова време, но пък малко преди смъртта си се е готвел за поход на Запад точно с тези войници. Подозирам, че ако беше реализирал този си проект, щеше да се погрижи и персийските му войници и офицери да се сдобият с хареми, но вече от европейки и севрноафриканки (Картаген). Полигамията доказано исторически през почивната година предизвиква много бърз демографски бум. След реалната му смърт, тези процеси рязко са прекратени. Ако беше изкарал до 80 година децата от тези бракове щяха да израснат и да създадат свой хареми(те са все част от военната аристокрация), че и техните деца щяха да са над 20г. и вече интензивно да се възпроизвеждат.

Освен това собственият син на Александър който е бил танцьор щеше да е към 50-те и вероятно да има собствени деца т. е. условия за династия, а не да попадне в лапите на Касандър. Такава империя би могла да изкара и по-дълго време, а това щеше да повлияе на съвременността. Да си представим, че на 50-60год. възраст Александър застанеше на границите на разкъсвания от "Воюващите царства" Китай, където железните оръжия на танцьорите тъкмо са се появили и повечето армии се сражават все още изцяло с бронзови? свърши ми мястото!

http://yasoo.us/pochivni-dni-2014/