Повечето хора под бални танци разбират латино танци или спортни танци. При световните състезания танците са разделени в три различни програми: европейска, латиноамериканска и десятка. Европейската програма включва бавен валс, танго, джаз балет, виенски валс, бавен фокстрот и куикстеп. В латиноамериканската влизат самба, ча-ча-ча, румба, пасо добле и джайв. Балните танци през двайсти век дават основите на европейския танц, който вдъхва нов живот на африканската и латиноамериканската музикална и танцова култура.
По-голямата част от съвременните уроци по танцуване и по точно по бални танци са с африкански корени, което обаче е добре прикрито под техническата обработка на европейските танцувални школи. През 1921 г. в общество на учителите по уроци по танци е създаден специален Съвет по бални танци. Английските експерти са стандартизирали всички известни по това време танци – валс, бърз и бавен фокстрот, джаз балет, танго. Всичкитанци се танцуват задължително по двойки. Те танцуват като имат определени точки на контакт.
В европейската програма по танци контактът е по-голям и се поддържа през целия танц. В латиноамериканската програма контактът е по-свободен, по-често се осъществява чрез връзка с ръцете, а понякога и може да бъде дори напълно изгубен, както се усилва и напрежението при изпълнението на фигурите. Тъй като уроци по танци а в нашия случай при балните танци изисква определени умения и фитнес, с течение на времето популярността им в обществото е намаляла. Появата на туиста през 1960 година отбелязва края на танците по двойки. Танци като валс, танго, джаз балет, фокстрот и други, на практика престават да бъдат за масово забавление.
В историята на балните танци се открива нова страница. Съчетанието от различни видове танци някои от които са с национален произход и изпълнявани по двойки се наричат Бални танци. Изпълняват се в зала за танци която задължително е с паркет. Разнообразието в уроците по танци в балните зали е много голямо, но всички те се характеризират с две особености: всички бални танци се танцуват по двойки и те са съставени от мъже и жени. Повечето хора под бални танци разбират латино танци или спортни танци. При световните състезания танците са разделени в три различни програми: европейска, латиноамериканска и десятка. Европейската програма включва бавен валс, танго, джаз балет, виенски валс, бавен фокстрот и куикстеп.
В латиноамериканската влизат самба, ча-ча-ча, румба, пасо добле и джайв. Балните танци през двайсти век дават основите на европейския танц, който вдъхва нов живот на африканската и латиноамериканската музикална и танцова култура. По-голямата част от съвременните уроци по танци и по точно по бални танци са с африкански корени, което обаче е добре прикрито под техническата обработка на европейските танцувални школи. През 1921 г. в общество на учителите по уроци по танци е създаден специален Съвет по бални танци. Английските експерти са стандартизирали всички известни по това време танци – валс, бърз и бавен фокстрот, джаз балет, танго. Всичкитанци се танцуват задължително по двойки. Те танцуват като имат определени точки на контакт.
В европейската програма по танци контактът е по-голям и се поддържа през целия танц. В латиноамериканската програма контактът е по-свободен, по-често се осъществява чрез връзка с ръцете, а понякога и може да бъде дори напълно изгубен, както се усилва и напрежението при изпълнението на фигурите. Тъй като уроци по танци а в нашия случай при балните танци изисква определени умения и фитнес, с течение на времето популярността им в обществото е намаляла. Появата на туиста през 1960 година отбелязва края на танците по двойки. Танци като валс, танго, джаз балет, фокстрот и други, на практика престават да бъдат за масово забавление. В историята на балните танци се открива нова страница.
Източник: dаtа.бг
Още интересна информация за танците и балета може да прочетете в този блог: http://veronique-bg.com/uroci-po-tanci
