Интересен коментар от един форум за сънната парализа

Ще започна със сънната парализа, защото много хора тука я обсъждат. Тя не е нещо по-различно от това да се събудиш в съня (парализата присъства и когато не сънуваш, демек когато си буден, но тогава не излизат кошмари и можеш да излезеш от нея). Незнам какво толкова много се панирате че неможете да се движите, можеш ли да мислиш в това състояние? Да? Еми какво се плашиш толкова много, успокой се, мисли трезво, ако е сън, няма от какво да те е страх, няма да умреш, ако не е сън, тогава не си наистина така парализиран. И на мен ми се е случвало да съм така парализиран, но ако се концентрирам (толкова, че наистина да се ядосаш ако не става) в мърдането на пръст на ръката си, евентуално ще успееш (100% ако си супер ядосан :Д), а мръднеш ли пръст, значи можеш и китката и лакътя и ръката и цялото ти тяло. Ако сънуваш, престани да се страхуваш, защото става все по и по-страшно, трябва просто да се успокоиш и да не ти пука, ДА НЕ ТИ ПУКА!

Усети как тялото ти става леко и се надигаш нагоре, това е OBE, няма нищо страшно и на това, просто "душата ти" започва да лети. Да, лесно е да се каже да спреш да се страхуваш, но лично аз замествам страха с любопитство, достигам до някакво състояние на "не ми пука" и "я да вида какво ще стане ако направя едикакво си" и честно казано доста неутрализира кошмарите. Другия вариант да бутнеш страха е наистина да се ядосаш, ама толко много че да почнеш да почнеш да изтребваш кошмарите и да се смееш злобно, на страданието на кошмарните създания (при мен лично нещо подобно е ставало, много е яко да станеш кошмар за кошмарите ти). Сънната парализа не е нищо лошо ако можеш да е преодолееш, по-точно даже тя те спира от навлизането ти във един удивителен свят на сънищата. И както винаги си казвам, всичко лошо за добро, по този начин много добър психически треининг си правиш.

Относно методите за получаване на осъзнат сън, мога да кажа че са многобройни. Всеки метод работи различно при всеки човек. Аз съм запознат с тази тема отскоро (година), по-точно от тогава знам какво съм практикувал като малък.

Тъй като имах склонността да си припомням сънищата с лекота като малък, много лесно можех да се събудя в съня (но да се събудиш в съня и да осъзнаеш, че сънуваш са 2 различни неща). От момента в който се събудя в съня, мога да мисля, бледи мисли, но са мисли. Тук е особената част, тъй като мислите са доста бледи, много труд трябва да положиш (почти невъзможно) за да мислиш трезво. За да ви дам представа какво представляват тези бледи мисли, мога да го опиша като състоянието ти на мислене когато си пиян кат талпа, чак свят на 90° да ти се върти (ама и тогава мислите ти не ги делят минути). Казвам, че е почти невъзможно да мислиш трезво насън, защото много бързо забравяш това което си си мислил, на всичкото отгоре мисълта супер бавно тече. Та... продължавах съня със бледите си мисли, малко по малко се фокусирах над това къде се намирам и какви чувства усещам, докато не дойде моментът в който си помислям "май сънувам"(или нещо от рода). След като мине тази мисъл през главата ми, спирам за 2-3 секунди, фокусирам се отново върху околността и чувствата си, усещам, че има нещо нередно и на базата на това осъзнавам, че сънувам.

От там нататък избираш дали да се разсъниш (да започнеш да мислиш трезво) в съня или да го продължиш със (не чак толкова) бледите мисли, рискувайки да забравиш, че сънуваш. Тъй като разсънването във съня е трудничко, предпочитах да продължа да сънувам със бледи мисли. Единственото нещо което ми минаваше през главата когато достигах такова състояние беше нещо от рода на "това е сън, това което правя тук няма да се отрази на реалния свят, следователно не ми пука и мога да правя каквото си искам". И какво да направи един малък тинейджър във съня си с тези мисли... еми... тогава бях малък и... (оправдания...) и... еми правих си сефтето, все се намираше някоя, пък и чувството не е по-различно от реалното, а възможностите са безгранични

В сегашно време ми е много трудно да се събудя във съня, но когато стане ми е много по-лесно да се разсъня в него и да се осъзная (първите пъти съня се прекратяваше и се събуждах в леглото, защото бях прекалено радостен, че съм се осъзнал в съня). А когато се осъзная и съм буден в съня, мислите много лесно минават и следователно много лесно мога да си контролирам съня. Сега е точно обратното на това което правих като малък, тогава ми беше лесно да се събудя в съня, но не знаех какво да правя, сега знам какво да правя, но не мога да се събуждам в съня с такава лекота, на всичкото отгоре едва помня неосъзнати сънища.
 Във сегашните осъзнати сънища мога да летя с лекота, това е цяло изкуство  (всъщност това е най-лесното от всичко, спомням си един момент в който ходенето ми беше прекалено трудно и реших да летя :Д), да скачам от 3тия етаж и на приземяване да разцепвам земята без нищо да ми има, да вървя напред към задънен път, който е пълен със зомбита (беше уж кошмар, който се опита да ме уплаши) и докато вървя напред, чрез мисълта си помитам пода с тях и разрушавам стените пред мен... и това е една прашинка от възможностите.

Няма и как да не спомена усещанията когато правиш тези неща... мммм просто уникални, върховни, сексът бледнее пред тях. А ако искаш да се запознаеш лично със подсъзнанието ти, това е мястото, просто трябва да го призовеш. Всъщност можеш да призоваваш каквото си искаш. Абе накратко осъзнатия сън ти предлага безгранично много възможности, ти буквално може да си БОГ там, да правиш абсолютно всичко. Също така света в който се намираш не е по-малко реален от този. Както нещата от реалния свят могат да влияят на съня, така и неща които ги правиш в съня могат да влияят на реалния свят, това е факт. Всеки който ми каже, че съня е нещо нереално и не влиятелно на реалния свят, мога да му се изсмея право в очите и да му кажа "докажи", както той би казал това на мен, така ще го затапя, все едно да се опита да докаже че дадено нещо не съществува, но как да намериш доказателство за нещо несъществуващо?